May 5, 2017, 12:08 PM

Изгубена душа 

  Poetry
469 1 0
Изгубена душа в мрака стои,
изгубена... сред войни...
Тя звездите брои,
и старата песен, любовта я потуши.
Да запее с глас, с чисто сърце,
да запали огньове сред ветрове.
И да благослови дъждове,
които се стичат от сърце.
Спомен в шепа обич...
докосна любовта ми човешка.
Сълзи окрилени
с вяра човешка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Владимирова All rights reserved.

Random works
: ??:??