31 mar 2009, 18:57

Изгубена душа

  Poesía » Otra
882 0 2

 Изгубена душа


Грешна съм, няма да крия,
ден и нощ за тебе мисля.
Чудя се как стигнах до тук,
да проклинам себе си, живота си.
Защо приятелите играят роля,
роля на пионки
в един безспирен шах - живота...


Всеки сe бори за нещо,
за недостижими блянове,
за недостижими хора,
за недостижими думи...

Всичко минава,
идва и си отива,
но животът понякога свършва неусетно.
Преди да разберeш кой си,
идва краят на всичко.
А може би това не е край, а начало,
едно вечно начало на безспирни мечти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • съгласен съм!не че няма никаква стойност,просто не е за тази секция...
  • на мен ми клони към проза

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...