laaaaaaa (Елица)
37 5
31.03.2009 г., 18:57 ч.

Изгубена душа 

  Поезия » Друга
537 0 2

 Изгубена душа


Грешна съм, няма да крия,
ден и нощ за тебе мисля.
Чудя се как стигнах до тук,
да проклинам себе си, живота си.
Защо приятелите играят роля,
роля на пионки
в един безспирен шах - живота...


Всеки сe бори за нещо,
за недостижими блянове,
за недостижими хора,
за недостижими думи...

Всичко минава,
идва и си отива,
но животът понякога свършва неусетно.
Преди да разберeш кой си,
идва краят на всичко.
А може би това не е край, а начало,
едно вечно начало на безспирни мечти...

© Елица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • съгласен съм!не че няма никаква стойност,просто не е за тази секция...
  • на мен ми клони към проза
Предложения
: ??:??