Изгубена душа
878
0
2
Изгубена душа
Грешна съм, няма да крия,
ден и нощ за тебе мисля.
Чудя се как стигнах до тук,
да проклинам себе си, живота си.
Защо приятелите играят роля,
роля на пионки
в един безспирен шах - живота...
Всеки сe бори за нещо,
за недостижими блянове,
за недостижими хора,
за недостижими думи...
Всичко минава,
идва и си отива,
но животът понякога свършва неусетно.
Преди да разберeш кой си,
идва краят на всичко.
А може би това не е край, а начало,
едно вечно начало на безспирни мечти...
© Елица All rights reserved.
