Вървя по тъмната пътека,
вървя по мрачните следи,
вървя аз, търсейки утеха
сред потъналите в мрак звезди.
Вървя и чувам как сърцето
бие тъжно, без вина,
от болка и тъга обзето,
ранено е от любовта.
Вървя аз без да се обръщам
и докосвам спомените със ръце,
в които пак си те прегръщам,
а ти докосваш моето сърце. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse