Изгубена любов
вървя по мрачните следи,
вървя аз, търсейки утеха
сред потъналите в мрак звезди.
Вървя и чувам как сърцето
бие тъжно, без вина,
от болка и тъга обзето,
ранено е от любовта.
Вървя аз без да се обръщам
и докосвам спомените със ръце,
в които пак си те прегръщам,
а ти докосваш моето сърце.
Но ето, всичко взе, че свърши
и любовта изгубих я, уви.
И споменът докрая ще ме кърши,
а до края, още много ще боли.
Този жалък опит за поезия го посвещавам на едно момиче, което винаги ще обичам. Ева винаги ще те помня в сърцето си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Попов Всички права запазени
Просто искам да ти кажа страхотен си и продължавай напред!
С обич!