dara33 (Лили Спасова)
78 225
28 nov 2004, 20:00

Изгубена монета 

  Poesía
837 0 4
Доброто е изгубена монета,
изпаднала от нечий скъсан джоб.
Отдавна незашит и кърпен.
Протъркан и изцапан с кал.
Изгубихме човешкото в душите си
и правим се на слепци отдавна.
Представите си даже пообъркахме
и сякаш ценностите си дори.
Монетата подритваме жестоко
а тя неистово крещи:
"-Хей, хора тук съм. Погледнете!"
Изкаляна и мръсна е.
Лежи,
но все подканя някой да се наведе.
Надява се, че има хора.
Надява се от все сърце.
Сърцето на монетата е тъжно.
Скърби и плаче с кървави сълзи.
Вървят забързаните хора и
все подритват я в калта.
А тя си свети.
Кална и красива.
Добрата светеща монета.
Очакваща все някой минувач,
да се поспре, да я повдигне и избърше.
И с небрежен жест да я постави
в джоба си.
Видял красивата и прелест.
Прибрана- светла и сияйна.
Тя свети в ореол, защото
някой се наведе и доброто
поизбърса от калта.
Загрижен, искрен и спонтанен
доброто да го има на Света!

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да така е мила Деси) Само нека не я оставяме в калта.
  • Разчитай)))И не пилей монетите си за питие...
    Имаш добра душа. Усещам те.
  • Винаги мога да разчитам на една монета назаем,нали?Моята монета често се запилява нанякъде,или в критични дни я продавам за питие.Но ти имаш много от тези монети...Достатъчно е да прочета нещо твое и я усещам в джоба си.
  • Ако съумеем да запазим ненаранено сърцето на тази монета,ще запазим и доброта.Много красиво и дълбоко е всичко.И колко истина ще открием само ако се вгледаме в красивата монета.
Propuestas
: ??:??