Изгубена монета
Доброто е изгубена монета,
изпаднала от нечий скъсан джоб.
Отдавна незашит и кърпен.
Протъркан и изцапан с кал.
Изгубихме човешкото в душите си
и правим се на слепци отдавна.
Представите си даже пообъркахме
и сякаш ценностите си дори.
Монетата подритваме жестоко
а тя неистово крещи:
"-Хей, хора тук съм. Погледнете!"
Изкаляна и мръсна е.
Лежи,
но все подканя някой да се наведе.
Надява се, че има хора.
Надява се от все сърце.
Сърцето на монетата е тъжно.
Скърби и плаче с кървави сълзи.
Вървят забързаните хора и
все подритват я в калта.
А тя си свети.
Кална и красива.
Добрата светеща монета.
Очакваща все някой минувач,
да се поспре, да я повдигне и избърше.
И с небрежен жест да я постави
в джоба си.
Видял красивата и прелест.
Прибрана- светла и сияйна.
Тя свети в ореол, защото
някой се наведе и доброто
поизбърса от калта.
Загрижен, искрен и спонтанен
доброто да го има на Света!
изпаднала от нечий скъсан джоб.
Отдавна незашит и кърпен.
Протъркан и изцапан с кал.
Изгубихме човешкото в душите си
и правим се на слепци отдавна.
Представите си даже пообъркахме
и сякаш ценностите си дори.
Монетата подритваме жестоко
а тя неистово крещи:
"-Хей, хора тук съм. Погледнете!"
Изкаляна и мръсна е.
Лежи,
но все подканя някой да се наведе.
Надява се, че има хора.
Надява се от все сърце.
Сърцето на монетата е тъжно.
Скърби и плаче с кървави сълзи.
Вървят забързаните хора и
все подритват я в калта.
А тя си свети.
Кална и красива.
Добрата светеща монета.
Очакваща все някой минувач,
да се поспре, да я повдигне и избърше.
И с небрежен жест да я постави
в джоба си.
Видял красивата и прелест.
Прибрана- светла и сияйна.
Тя свети в ореол, защото
някой се наведе и доброто
поизбърса от калта.
Загрижен, искрен и спонтанен
доброто да го има на Света!
© Лили Спасова All rights reserved.
