12 nov 2007, 9:32

Изгубена в теб

849 0 2

Как да стана, да дойда, да се върна?
Можех, но пожелах да те видя.
В спокойствие ще се превърна,
блокове със страст ще срина.

И предполагам, че трябва да те намеря.
Една , втора стъпка... пак следваш.
Искаш да се върна, да жалея?
Искаш пак да те желая, да потръпваш?

Аз мразя да се чувствам така...
толкова слаба, уморена дори да се боря.
Мразя да се връщам вкъщи пак сама,
мразя да се чувствам твоя.

Когато спя, аз сънувам, като стана, сънят за тебе идва.
Кажи ми един отговор. Докосване - това което аз загубих?
Едно желание, трепет или егоизъм, който все не стихва
ли беше това, за което ти послужи?

В повечето пъти, когато се крия,
се чувствам толкова изгубена в теб.
И когато взема празна чаша, и да пия,
не го правя за удоволствие, тогава ме е срам от мен.

Като борец ще се боря, ще стана като теб - убиец.
Не искам да знам, не искам да вярвам.
Мисля, че това, което криеш,
е насладата от това да страдам.

Не искам да виждам, не искам да говоря
за мечтите  ти, които срути.
Но смятам да се престоря,
че това в мен само безизразност буди.

Мразя да се будя без теб,
и всичко лошо в мен да пускаш.
Мразя да робувам на този пуст късмет,
мразя да съм мила, мразя да пропускам.

Борейки се да ти донеса награда,
която не заслужаваш...
ти ще напуснеш - аз ще остана.
Аз съм победена, но ти така и не се научи да побеждаваш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...