12 нояб. 2007 г., 09:32

Изгубена в теб

850 0 2

Как да стана, да дойда, да се върна?
Можех, но пожелах да те видя.
В спокойствие ще се превърна,
блокове със страст ще срина.

И предполагам, че трябва да те намеря.
Една , втора стъпка... пак следваш.
Искаш да се върна, да жалея?
Искаш пак да те желая, да потръпваш?

Аз мразя да се чувствам така...
толкова слаба, уморена дори да се боря.
Мразя да се връщам вкъщи пак сама,
мразя да се чувствам твоя.

Когато спя, аз сънувам, като стана, сънят за тебе идва.
Кажи ми един отговор. Докосване - това което аз загубих?
Едно желание, трепет или егоизъм, който все не стихва
ли беше това, за което ти послужи?

В повечето пъти, когато се крия,
се чувствам толкова изгубена в теб.
И когато взема празна чаша, и да пия,
не го правя за удоволствие, тогава ме е срам от мен.

Като борец ще се боря, ще стана като теб - убиец.
Не искам да знам, не искам да вярвам.
Мисля, че това, което криеш,
е насладата от това да страдам.

Не искам да виждам, не искам да говоря
за мечтите  ти, които срути.
Но смятам да се престоря,
че това в мен само безизразност буди.

Мразя да се будя без теб,
и всичко лошо в мен да пускаш.
Мразя да робувам на този пуст късмет,
мразя да съм мила, мразя да пропускам.

Борейки се да ти донеса награда,
която не заслужаваш...
ти ще напуснеш - аз ще остана.
Аз съм победена, но ти така и не се научи да побеждаваш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....