22 sept 2006, 19:07

Изгубени

  Poesía
1.1K 0 11
Прегърна ме и после бавно тръгна,
обърна се и видя, че ме боли.
Разбрах, че искаш да се върнеш,
но с ръка ти махнах : "Продължи!".

Пред мен се губеше твоят образ,
размазан от спомени и горчиви сълзи.
Гледах как си отиваш завинаги,
а всичко в мен крещеше : "Остани!".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз те прегръщам
    Месри, за пореден път!!!
  • Ах...Това стихче ми напомня един период в живота ми.Много ме разчувства.Смятам,че заслужаваш повече от 6.
    Поздрав и прегръдка!

  • Мерси отново, Рони!
  • хух Месри, Миленке!
    Гордост... Етчи, права си
    Гери, Балгодара!
    Кити, така е и се случва все по-често...
    Прегръщам ВИ! И ВИ се
  • Еми понеже не ми се отдава да пиша и не мога да изкажа достатъчно компетентно мнение- само ще кажа, че се справяш много добре. Поне според мен е така

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...