Sep 22, 2006, 7:07 PM

Изгубени 

  Poetry
797 0 11
Прегърна ме и после бавно тръгна,
обърна се и видя, че ме боли.
Разбрах, че искаш да се върнеш,
но с ръка ти махнах : "Продължи!".

Пред мен се губеше твоят образ,
размазан от спомени и горчиви сълзи.
Гледах как си отиваш завинаги,
а всичко в мен крещеше : "Остани!".

© Тина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз те прегръщам
    Месри, за пореден път!!!
  • Ах...Това стихче ми напомня един период в живота ми.Много ме разчувства.Смятам,че заслужаваш повече от 6.
    Поздрав и прегръдка!

  • Мерси отново, Рони!
  • хух Месри, Миленке!
    Гордост... Етчи, права си
    Гери, Балгодара!
    Кити, така е и се случва все по-често...
    Прегръщам ВИ! И ВИ се
  • Еми понеже не ми се отдава да пиша и не мога да изкажа достатъчно компетентно мнение- само ще кажа, че се справяш много добре. Поне според мен е така
  • Защо тъй често казваме-Продължи
    когато всичко в нас вика-Остани.
    Може би това е опит да се съхрани
    една лъжлива гордост... но боли.

    Поздрав и усмивка.
  • Прекрасен стих!...Докосна ме...Поздрав!/6/
  • Хубав стих!!! Понякога не знаем сърцето или разума да слушаме.
  • Мерси, но да ви кажа и аз не знам от каде имах таз сила тогава! Мерси, Христо, вече се чувствам добре дошла
  • "но с ръка ти махнах : "Продължи!".
    ..................................
    а всичко в мен крещеше : "Остани!"."

    Поздравления за смелостта!
  • Невероятна сила трябва да кажеш " Продължи", когато всичко говори обратно.
    Поздрави за хубавия стих, Тина!!!
    И добре дошла!!!
Random works
: ??:??