10 jul 2017, 0:16

Изгубени във времето 

  Poesía » De amor
996 2 5

Изгубихме се някъде във времето,
отдавна си тиктакаме със спомени,
поклащат се лениво от броенето,
секунди несъзнателно отронени. 
Сега стоим изправени пред нищото,
погълнати от мисли и задачи,
остана само пепел във огнището,
отминала надежда скрито плаче.
Причува се мелодия сред вещите.
Дали ще може да запали свещите?
„Бясно карай на червено,
направи за мене нещо откачено...“
Това май не прилича на поезия
и повече прилича днес на чалга,
отдавна ни е хванала амнезия,
и всичко вече само е носталгия...

© Дончо Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз не одобрявам онези два реда, ако можеш ги замени, но и така става! Особено финалът!
  • Благодаря ви за вниманието! Жанет, чалгата скапва много неща, но за съжаление е част от действителността. Борбата е безмилостно жестока.
  • Така хубаво започна... Чалгата го скапа. От кавичките надолу не ми хареса, нагоре - много.
  • Да променим тогава нещата! Нали от нас зависи?!
  • Днешната действителност е такава,но може ли да я променим!?
Propuestas
: ??:??