Изгубени във времето
Изгубихме се някъде във времето,
отдавна си тиктакаме със спомени,
поклащат се лениво от броенето,
секунди несъзнателно отронени.
Сега стоим изправени пред нищото,
погълнати от мисли и задачи,
остана само пепел във огнището,
отминала надежда скрито плаче.
Причува се мелодия сред вещите.
Дали ще може да запали свещите?
„Бясно карай на червено,
направи за мене нещо откачено...“
Това май не прилича на поезия
и повече прилича днес на чалга,
отдавна ни е хванала амнезия,
и всичко вече само е носталгия...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дончо Антонов Todos los derechos reservados
