22 oct 2007, 14:10

Изгубено 

  Poesía
781 0 2
 

Любовта потъна в бездната

от думи неизречени,

от истини неказани,

от мисли премълчани.

Изгуби се

сякаш не е съществувала.

А толкова дълго беше пътувала -

от моето до твоето сърце,

толкова отчаяно протягаше към теб ръце...

Препъваше се, падаше, но вдигаше глава

и пак към теб вървеше

в цялата си красота.

Пред прага на душата ти седеше

като премръзнало дете...

Но ти я отхвърли

и я забрави след това.
А в мен остана споменът.

© Юлия Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много благодаря! Пиша от 9 години, тук за първи път "творенията" ми виждат бял свят. Надявам се ,че не ви отегчавам и товаря с черногледството и болката в тях. Сърдечен поздрав!
  • Впечатлена съм! Нямам представа откога пишеш, но в твойте стихове има почерк, ти си си избрала стил и го следваш. Имаш много свежи идеи и ги осъществяваш по интересен начин.Браво!
Propuestas
: ??:??