22.10.2007 г., 14:10 ч.

Изгубено 

  Поезия
753 0 2
 

Любовта потъна в бездната

от думи неизречени,

от истини неказани,

от мисли премълчани.

Изгуби се

сякаш не е съществувала.

А толкова дълго беше пътувала -

от моето до твоето сърце,

толкова отчаяно протягаше към теб ръце...

Препъваше се, падаше, но вдигаше глава

и пак към теб вървеше

в цялата си красота.

Пред прага на душата ти седеше

като премръзнало дете...

Но ти я отхвърли

и я забрави след това.
А в мен остана споменът.

© Юлия Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря! Пиша от 9 години, тук за първи път "творенията" ми виждат бял свят. Надявам се ,че не ви отегчавам и товаря с черногледството и болката в тях. Сърдечен поздрав!
  • Впечатлена съм! Нямам представа откога пишеш, но в твойте стихове има почерк, ти си си избрала стил и го следваш. Имаш много свежи идеи и ги осъществяваш по интересен начин.Браво!
Предложения
: ??:??