Изгубено
997
0
2
Любовта потъна в бездната
от думи неизречени,
от истини неказани,
от мисли премълчани.
Изгуби се
сякаш не е съществувала.
А толкова дълго беше пътувала -
от моето до твоето сърце,
толкова отчаяно протягаше към теб ръце...
Препъваше се, падаше, но вдигаше глава
и пак към теб вървеше
в цялата си красота.
Пред прага на душата ти седеше
като премръзнало дете...
Но ти я отхвърли
и я забрави след това.
А в мен остана споменът.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Петрова Все права защищены
