В тази история се разказва за едно момченце,
което физически е просто едно детенце,
но иска да разкаже то за своята история клиширана
с много драма ангажирана.
Когато беше малък, татко му каза:
„Да играеш с кукли ти е забранено,
С топка и пистолет ти е единствено позволено.
Футболът е на мъжа единственото забавление
и главната ти мисия е да създадеш поколение.
Да бъдеш мъж, означава да си силен,
а щом пораснеш да полагаш труд усилен,
за да изхраниш своята съпруга любима,
и знай- да харесваш мъже е грешка недопустима!
Станеш ли обратен, дома ни ще ти напуснеш,
сам-самотен на улицата ще издъхнеш."
Вслуша се то в неговата реч тежка
и узна кое е вярно и кое е грешка.
Като добро дете то израсна,
влезна в пубертета и изведнъж порасна,
в основното училище за него беше като Ад,
вечер сам от сълзи правеше цял водопад.

Заобиколен бе той от зли индивиди,

ежедневно поучаваше той заплахи и обиди:
„Тъпчо, ти си един пълен гей,
повери си психиката, защото не си окей!"
В гимназията разбра, че нещо в него е различно,
нещо лошо, за обществото неприлично,
нещо греховно, нещо на отсрещния бряг,
нещо, което и да иска да промени, няма как.
Призна пред себе си, че е ненормален
и че има злата участ да е хомосексуален;
кървави сълзи бликаха от сърцето му малко
и осъзна, че съществуването му всъщност е жалко.
За момент живота му престана да бъде красив,
не бе той розов, а празен и сив,
но скоро в душата му настъпи пролет,
като птица в небето направи своя полет.
Разбра, че любовта е една красота,
и дори хомосексуална- тя не е грехота.
Онова момче- малкото, изгубено същество,
стана глухо за заобикалящото го общество.
Но този лист то сега пише тук
за наричащите го „болен" напук.
Сега живота то обича
и след момчета леко тича,
и пише, защото иска да каже
на всеки различен, че той не е сам,
и да не се лута из бреговете насам-натам,
защото да си гей не означа да си смет,
защото кой знае- може би си изкарал късмет?