20 sept 2015, 11:15

Изгубих

  Poesía » Otra
432 0 0

За теб дадох всичко, Любов

и те изгубих 

 

- изгубих всичко. 

 

Но още помня как намерих те, 

а ти по мене се разля, 

и хвърлих Всичкото на слепите 

сребро,

коси,

цветя.

 

И тръгнах с теб и с керваните,

целунати така - уста в уста 

и невъзможно беше бремето,

а в нас е спряла и кръвта.

 

Вървиме двама, аз сама.

Върви до мен и Любовта.

Вървиме бавно по ръба.

Вървим с вдигната глава...

 

И най-накрая аз препънах се,

разпръснах всичко, ти не спря.

Очи затворих и прегънах се,

загубих всичко с Любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...