Sep 20, 2015, 11:15 AM

Изгубих

  Poetry » Other
429 0 0

За теб дадох всичко, Любов

и те изгубих 

 

- изгубих всичко. 

 

Но още помня как намерих те, 

а ти по мене се разля, 

и хвърлих Всичкото на слепите 

сребро,

коси,

цветя.

 

И тръгнах с теб и с керваните,

целунати така - уста в уста 

и невъзможно беше бремето,

а в нас е спряла и кръвта.

 

Вървиме двама, аз сама.

Върви до мен и Любовта.

Вървиме бавно по ръба.

Вървим с вдигната глава...

 

И най-накрая аз препънах се,

разпръснах всичко, ти не спря.

Очи затворих и прегънах се,

загубих всичко с Любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....