4 ago 2008, 6:25

Изгубих се

  Poesía
964 0 8

Изгубих се в гората на живота.
Няма път, нито пътечка,
само дървета, храсти и бурени.
Сама съм! Никой няма до мен!
Никой!
Няма ги дори светулките
да светят в тъмнината.
Само гнили пънове,
които ме примамват
измамно във тъмата.

Изгубих се...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ин Вел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много е добро
  • Поздрави!Главата високо, слънцето залязва на запад!!
  • Благодаря Ви, за прекрасните отзиви и подкрепа! Дано намери пътя към мен човека, който искам да е с мен! Обичам много да Ви чета! Пишете страхотни стихове. Аз съм още новак, и то благодарение на човека, който ме обича.БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО ПОСЕЩАВАТЕ МОЯТА СТРАНИЧКА!!!! Това е от голямо значение за мен. Вашите коментари ме карат да продължа напред, а стиховете Ви ме учат как се пише прекрасна и стилна поезия.АПЛОДИСМЕНТИ ЗА ВСИЧКИ ВИ!!!
  • важното е да се намериш после....
    всички се губим понякога!!!
    поздрави от вълчо!!!
  • ще намериш пътя Хрис , и аз така се чуствам и аз се лутам но не се отказвам. Поздрав и горе главата. хубав стих

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...