4.08.2008 г., 6:25

Изгубих се

958 0 8

Изгубих се в гората на живота.
Няма път, нито пътечка,
само дървета, храсти и бурени.
Сама съм! Никой няма до мен!
Никой!
Няма ги дори светулките
да светят в тъмнината.
Само гнили пънове,
които ме примамват
измамно във тъмата.

Изгубих се...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ин Вел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много е добро
  • Поздрави!Главата високо, слънцето залязва на запад!!
  • Благодаря Ви, за прекрасните отзиви и подкрепа! Дано намери пътя към мен човека, който искам да е с мен! Обичам много да Ви чета! Пишете страхотни стихове. Аз съм още новак, и то благодарение на човека, който ме обича.БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО ПОСЕЩАВАТЕ МОЯТА СТРАНИЧКА!!!! Това е от голямо значение за мен. Вашите коментари ме карат да продължа напред, а стиховете Ви ме учат как се пише прекрасна и стилна поезия.АПЛОДИСМЕНТИ ЗА ВСИЧКИ ВИ!!!
  • важното е да се намериш после....
    всички се губим понякога!!!
    поздрави от вълчо!!!
  • ще намериш пътя Хрис , и аз така се чуствам и аз се лутам но не се отказвам. Поздрав и горе главата. хубав стих

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...