4.08.2008 г., 6:25 ч.

Изгубих се 

  Поезия
723 0 8

Изгубих се в гората на живота.
Няма път, нито пътечка,
само дървета, храсти и бурени.
Сама съм! Никой няма до мен!
Никой!
Няма ги дори светулките
да светят в тъмнината.
Само гнили пънове,
които ме примамват
измамно във тъмата.

Изгубих се...

© Ин Вел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много е добро
  • Поздрави!Главата високо, слънцето залязва на запад!!
  • Благодаря Ви, за прекрасните отзиви и подкрепа! Дано намери пътя към мен човека, който искам да е с мен! Обичам много да Ви чета! Пишете страхотни стихове. Аз съм още новак, и то благодарение на човека, който ме обича.БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО ПОСЕЩАВАТЕ МОЯТА СТРАНИЧКА!!!! Това е от голямо значение за мен. Вашите коментари ме карат да продължа напред, а стиховете Ви ме учат как се пише прекрасна и стилна поезия.АПЛОДИСМЕНТИ ЗА ВСИЧКИ ВИ!!!
  • важното е да се намериш после....
    всички се губим понякога!!!
    поздрави от вълчо!!!
  • ще намериш пътя Хрис , и аз така се чуствам и аз се лутам но не се отказвам. Поздрав и горе главата. хубав стих
  • тъжно ми стана...разхвърлям за теб светулки...
    намери се, Хриси!...светли дни ти пожелавам...с обич.
  • !!!Все някъде е неизмамната светлинка!!!
    Поздравчета, Хриси!!!
  • О,ще се намериш...Дано до теб застане..който искаш!!!
    С обич!
Предложения
: ??:??