10 ene 2005, 20:41

Изгубих се в реалността

  Poesía
1K 0 3

Светът се завъртя,

изхвърли битието,

остана нейде да виси

и станаха така недостижими

съвсем човешките мечти.

Почувствах се ограбена,

почувствах болка,

почувствах между зъбите си кръв,

почувствах, че изгубих почва,

почувствах се увиснала на връв.

Изгубих вярата,

изгубих топлината,

изгубих се в реалността,

изгубих се в безумието на живота,

изгубих се в своята съдба.

Сега ще трябва всичко отначало,

ще трябва да прохождам ,ден след ден...

Ще трябва! И дай Боже да се справя,

с любов и вяра, някой ден...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргаритка Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Събирай се! Прохождането не е лесна работа, не забравяй, че имаш опит, използвай го.
    Чудесен стих!
  • Много добре написано, както всичките ти стихчета. И от мен 6
  • Страхотно! 6 от мен и

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...