Светът се завъртя,
изхвърли битието,
остана нейде да виси
и станаха така недостижими
съвсем човешките мечти.
Почувствах се ограбена,
почувствах болка,
почувствах между зъбите си кръв,
почувствах, че изгубих почва,
почувствах се увиснала на връв.
Изгубих вярата,
изгубих топлината,
изгубих се в реалността,
изгубих се в безумието на живота,
изгубих се в своята съдба.
Сега ще трябва всичко отначало,
ще трябва да прохождам ,ден след ден...
Ще трябва! И дай Боже да се справя,
с любов и вяра, някой ден...
© Маргаритка Харизанова Всички права запазени
Чудесен стих!