10.01.2005 г., 20:41

Изгубих се в реалността

1K 0 3

Светът се завъртя,

изхвърли битието,

остана нейде да виси

и станаха така недостижими

съвсем човешките мечти.

Почувствах се ограбена,

почувствах болка,

почувствах между зъбите си кръв,

почувствах, че изгубих почва,

почувствах се увиснала на връв.

Изгубих вярата,

изгубих топлината,

изгубих се в реалността,

изгубих се в безумието на живота,

изгубих се в своята съдба.

Сега ще трябва всичко отначало,

ще трябва да прохождам ,ден след ден...

Ще трябва! И дай Боже да се справя,

с любов и вяра, някой ден...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргаритка Харизанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Събирай се! Прохождането не е лесна работа, не забравяй, че имаш опит, използвай го.
    Чудесен стих!
  • Много добре написано, както всичките ти стихчета. И от мен 6
  • Страхотно! 6 от мен и

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...