Jan 10, 2005, 8:41 PM

Изгубих се в реалността

  Poetry
1K 0 3

Светът се завъртя,

изхвърли битието,

остана нейде да виси

и станаха така недостижими

съвсем човешките мечти.

Почувствах се ограбена,

почувствах болка,

почувствах между зъбите си кръв,

почувствах, че изгубих почва,

почувствах се увиснала на връв.

Изгубих вярата,

изгубих топлината,

изгубих се в реалността,

изгубих се в безумието на живота,

изгубих се в своята съдба.

Сега ще трябва всичко отначало,

ще трябва да прохождам ,ден след ден...

Ще трябва! И дай Боже да се справя,

с любов и вяра, някой ден...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргаритка Харизанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Събирай се! Прохождането не е лесна работа, не забравяй, че имаш опит, използвай го.
    Чудесен стих!
  • Много добре написано, както всичките ти стихчета. И от мен 6
  • Страхотно! 6 от мен и

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...