26 oct 2011, 21:58

Изгубване

  Poesía » Otra
792 0 1

Вик - далечен сред тишина.

Чертаят мислите пътя пред мен.

Пропадане в нищото. Целият свят е студен.

В мрака от теб ще се скрия.

Да не виждаш моите сълзи.

Аз не съм вече същата.

Дълбоко в душата боли.

Мразя твоите целувки.

Отрова са - с дъх на изневери.

Имам толкова малко.

Изгубени шепоти в празните мигове...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиана Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Имам толкова малко.
    Изгубени шепоти в празните мигове..."

    Браво!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...