26 окт. 2011 г., 21:58

Изгубване

791 0 1

Вик - далечен сред тишина.

Чертаят мислите пътя пред мен.

Пропадане в нищото. Целият свят е студен.

В мрака от теб ще се скрия.

Да не виждаш моите сълзи.

Аз не съм вече същата.

Дълбоко в душата боли.

Мразя твоите целувки.

Отрова са - с дъх на изневери.

Имам толкова малко.

Изгубени шепоти в празните мигове...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиана Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Имам толкова малко.
    Изгубени шепоти в празните мигове..."

    Браво!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...