Изгубване

Poetry » Other

796 0 1

Вик - далечен сред тишина.

Чертаят мислите пътя пред мен.

Пропадане в нищото. Целият свят е студен.

В мрака от теб ще се скрия.

Да не виждаш моите сълзи.

Аз не съм вече същата.

Дълбоко в душата боли.

Мразя твоите целувки.

Отрова са - с дъх на изневери.

Имам толкова малко.

Изгубени шепоти в празните мигове...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

swee7yy (Мария)

"Имам толкова малко.
Изгубени шепоти в празните мигове..."

Браво!

2011-10-27T21:54:54+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0