Oct 26, 2011, 9:58 PM

Изгубване

  Poetry » Other
793 0 1

Вик - далечен сред тишина.

Чертаят мислите пътя пред мен.

Пропадане в нищото. Целият свят е студен.

В мрака от теб ще се скрия.

Да не виждаш моите сълзи.

Аз не съм вече същата.

Дълбоко в душата боли.

Мразя твоите целувки.

Отрова са - с дъх на изневери.

Имам толкова малко.

Изгубени шепоти в празните мигове...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиана Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Имам толкова малко.
    Изгубени шепоти в празните мигове..."

    Браво!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...