15 jun 2006, 15:14

Изкачване

  Poesía
1.1K 0 2
Вървим нагоре по стръмната пътека,
опитваме се да намерим по-добър живот,
но умира с всяка стъпка в нас човека,
а на върха превръща се в робот.

Забързани във своето изкачване,
забравили сме важните неща.
Безсмислено е даже и нашето усмихване
или от ''учтивост'' пролятата сълза.

И сменяме си маски постоянно,
за да изглеждаме човечни и добри,
но човечността си губим непрестанно
с фалша, който в очите ни гори

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© РАДА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...