Jun 15, 2006, 3:14 PM

Изкачване

  Poetry
1.1K 0 2
Вървим нагоре по стръмната пътека,
опитваме се да намерим по-добър живот,
но умира с всяка стъпка в нас човека,
а на върха превръща се в робот.

Забързани във своето изкачване,
забравили сме важните неща.
Безсмислено е даже и нашето усмихване
или от ''учтивост'' пролятата сълза.

И сменяме си маски постоянно,
за да изглеждаме човечни и добри,
но човечността си губим непрестанно
с фалша, който в очите ни гори

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РАДА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...