Jun 15, 2006, 3:14 PM
Изкачване
Вървим нагоре по стръмната пътека,
опитваме се да намерим по-добър живот,
но умира с всяка стъпка в нас човека,
а на върха превръща се в робот.
Забързани във своето изкачване,
забравили сме важните неща.
Безсмислено е даже и нашето усмихване
или от ''учтивост'' пролятата сълза.
И сменяме си маски постоянно,
за да изглеждаме човечни и добри,
но човечността си губим непрестанно
с фалша, който в очите ни гори
опитваме се да намерим по-добър живот,
но умира с всяка стъпка в нас човека,
а на върха превръща се в робот.
Забързани във своето изкачване,
забравили сме важните неща.
Безсмислено е даже и нашето усмихване
или от ''учтивост'' пролятата сълза.
И сменяме си маски постоянно,
за да изглеждаме човечни и добри,
но човечността си губим непрестанно
с фалша, който в очите ни гори
© РАДА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
е,и тоя е много хубав
!!! -
Браво, Ради!
Много е хубав стихът ти! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
