Вървим нагоре по стръмната пътека,
опитваме се да намерим по-добър живот,
но умира с всяка стъпка в нас човека,
а на върха превръща се в робот.
Забързани във своето изкачване,
забравили сме важните неща.
Безсмислено е даже и нашето усмихване
или от ''учтивост'' пролятата сълза.
И сменяме си маски постоянно,
за да изглеждаме човечни и добри,
но човечността си губим непрестанно
с фалша, който в очите ни гори