3 mar 2007, 11:25

Изкупление 

  Poesía
615 0 7
Сега съм пак сама. Не исках да тъгувам,
но вятърът очите ми взриви.
Отново с тишината се целувам,
ухая на небе и на треви.

За кой ли път останах неразбрана,
а може би съвсем не съм добра,
щом чувам пак обиди и закани.
Животът не е приказна игра.

Отдавна сме приятелки с тъгата,
но ничия не съм била до днес.
Останах със мечтите си за лято -
към есента загубих интерес.

Но пак ще бъда като обич свята
и слънчева, и синя като смях.
Със две сълзи и песен недопята
изкупих своя най-човешки грях.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??