Тук си, но те няма.

Близо си, но и далече.

Плътта гори и ме предава.

Невинна съм... или пък грешна вече.

Устните горчат в отрова,

тъй сладка тя за мене е.

Боли, но и съм готова

с него да съм, ангел леден е.

Слънчева усмивка ти ми даваш,

но мракът във очите ти прогонва.

В зората на очите ми... пропадаш.

Студът ми във съня ти те догонва.

Теб избрах, но знам,

ледения ангел ще забравя

едва когато с твоя плам

душата си успея да избавя.