20 мар. 2011 г., 17:51

Изкупление?

721 0 0

Тук си, но те няма.

Близо си, но и далече.

Плътта гори и ме предава.

Невинна съм... или пък грешна вече.

Устните горчат в отрова,

тъй сладка тя за мене е.

Боли, но и съм готова

с него да съм, ангел леден е.

Слънчева усмивка ти ми даваш,

но мракът във очите ти прогонва.

В зората на очите ми... пропадаш.

Студът ми във съня ти те догонва.

Теб избрах, но знам,

ледения ангел ще забравя

едва когато с твоя плам

душата си успея да избавя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...