20 мар. 2011 г., 17:51

Изкупление?

719 0 0

Тук си, но те няма.

Близо си, но и далече.

Плътта гори и ме предава.

Невинна съм... или пък грешна вече.

Устните горчат в отрова,

тъй сладка тя за мене е.

Боли, но и съм готова

с него да съм, ангел леден е.

Слънчева усмивка ти ми даваш,

но мракът във очите ти прогонва.

В зората на очите ми... пропадаш.

Студът ми във съня ти те догонва.

Теб избрах, но знам,

ледения ангел ще забравя

едва когато с твоя плам

душата си успея да избавя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...