20.03.2011 г., 17:51

Изкупление?

717 0 0

Тук си, но те няма.

Близо си, но и далече.

Плътта гори и ме предава.

Невинна съм... или пък грешна вече.

Устните горчат в отрова,

тъй сладка тя за мене е.

Боли, но и съм готова

с него да съм, ангел леден е.

Слънчева усмивка ти ми даваш,

но мракът във очите ти прогонва.

В зората на очите ми... пропадаш.

Студът ми във съня ти те догонва.

Теб избрах, но знам,

ледения ангел ще забравя

едва когато с твоя плам

душата си успея да избавя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...