18 ene 2016, 14:36

Изкусно-тарикатско

  Poesía
681 0 1

Картина, в която живее един
някак различен образ от вчера.
Картина, в която не знаем дали
единият другия жив ще намери.

 

В безмълвие трупат се преспи във нас,
в конвулси отвътре се мята живота. 
Душата, натикана в тъмни недра,
ненужна линее, без корен и почва. 

 

Отмъкнем ли нещо със завист и кеф,
мигом заравяме в друга бърлога.
За да си кажем: "Ха, чужда фира!",
когато все някога то се разложи.

 

Колко ли можем да вземем отвъд,
колко остава ни - шепа огризки.
Колкото - толкова, няма кантар,
който измерва тук страстите низки. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...