18 ene 2016, 14:36

Изкусно-тарикатско

  Poesía
679 0 1

Картина, в която живее един
някак различен образ от вчера.
Картина, в която не знаем дали
единият другия жив ще намери.

 

В безмълвие трупат се преспи във нас,
в конвулси отвътре се мята живота. 
Душата, натикана в тъмни недра,
ненужна линее, без корен и почва. 

 

Отмъкнем ли нещо със завист и кеф,
мигом заравяме в друга бърлога.
За да си кажем: "Ха, чужда фира!",
когато все някога то се разложи.

 

Колко ли можем да вземем отвъд,
колко остава ни - шепа огризки.
Колкото - толкова, няма кантар,
който измерва тук страстите низки. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...