Картина, в която живее един
някак различен образ от вчера.
Картина, в която не знаем дали
единият другия жив ще намери.

В безмълвие трупат се преспи във нас,
в конвулси отвътре се мята живота. 
Душата, натикана в тъмни недра,
ненужна линее, без корен и почва. 

Отмъкнем ли нещо със завист и кеф,
мигом заравяме в друга бърлога.
За да си кажем: "Ха, чужда фира!",
когато все някога то се разложи.

Колко ли можем да вземем отвъд,
колко остава ни - шепа огризки.
Колкото - толкова, няма кантар,
който измерва тук страстите низки.