18 янв. 2016 г., 14:36

Изкусно-тарикатско

680 0 1

Картина, в която живее един
някак различен образ от вчера.
Картина, в която не знаем дали
единият другия жив ще намери.

 

В безмълвие трупат се преспи във нас,
в конвулси отвътре се мята живота. 
Душата, натикана в тъмни недра,
ненужна линее, без корен и почва. 

 

Отмъкнем ли нещо със завист и кеф,
мигом заравяме в друга бърлога.
За да си кажем: "Ха, чужда фира!",
когато все някога то се разложи.

 

Колко ли можем да вземем отвъд,
колко остава ни - шепа огризки.
Колкото - толкова, няма кантар,
който измерва тук страстите низки. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...