Изкуството да се живее...

Ако днес ми се подкосяват краката,

ако днес кътчетата ми така трептят,

и душата ми композира сега живот,

то не е от страх, а неизбежно чувство...

И от сега осезава се целият този ураган,

дали от рано или от късно, няма значение...

чувствам го със всеки свой дъх и полет...

аз съм вятъра, а ти топлината на лъчите...

Пожар е това, което мога да почувствам...

огън от вода, който не може да изгасне...

пожар, който не изпепелява, а преражда...

който не отминава и утрините на януари...

Вече виждаш ли невидимото за очите...?

Вече чуваш ли нечуваното за ушите...?

Вече говориш ли в песните на немите...?

не са ти нужни, ако не им даваш живот...?

Душата ми видя, когато не виждаха очите,

сетивата ми чуха птиците, когато бяха глухи...

гласът ми започна да говори, когато потрепна...

вече виждаш ли какво провокира сърцето?

Днес в него ние сме живи, правейки любов...

днес ти и аз сме свободни, избирайки живота...

и дори когато се страхува намира смелостта

да продължи, да бъде, да се бори, за мечтите...

Вече виждаш ли какво провокира сърцето?

В него можем да вървим боси по луната...

в него можем винаги да прегърнем звездите...

и в живота да целунем лъчите на слънцето...

Сърцето само чете, това което е изписано

и само то знае че мечтите първо се мечтаят...

и се сбъдват тогава когато приемем себе си...

когато ги нарисуваме, и когато ги изпишем...

Вече виждаш ли какво провокира сърцето?

В своето усещане ни среща с това изкуство...

О любов моя, луна моя, мое слънце и небе,

защото те чувствам, защото те обичам живот...