Излез...

Poesía

637 0 1

Разговаряш сама със себе си

вглъбена във душата си

и като насън унесена,

безтегловна, търсиш същността си ...

А прелита тихо времето,

което определено бе за двама

в единствен миг от безвремието,

миг, който се не повтаря ...

Излез, излез от самотата си,

улови мига с очите си,

пърхат край теб с крилата си

души, чакащи пречистване ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

perov (Валдемар)

Благодаря за вниманието, приятели! Поздрави от мен!

2015-10-28T14:25:04+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0