27 oct 2015, 21:10

Излез... 

  Poesía
417 0 1

 

 

 

Разговаряш сама със себе си

вглъбена във душата си

и като насън унесена,

безтегловна, търсиш същността си ...

 

А прелита тихо времето,

което определено бе за двама

в единствен миг от безвремието,

миг, който се не повтаря ...

 

Излез, излез от самотата си,

улови мига с очите си,

пърхат край теб с крилата си

души, чакащи пречистване ...

 

 

 

 

 

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за вниманието, приятели! Поздрави от мен!
Propuestas
: ??:??