Излез...

Poetry

640 0 1

Разговаряш сама със себе си

вглъбена във душата си

и като насън унесена,

безтегловна, търсиш същността си ...

А прелита тихо времето,

което определено бе за двама

в единствен миг от безвремието,

миг, който се не повтаря ...

Излез, излез от самотата си,

улови мига с очите си,

пърхат край теб с крилата си

души, чакащи пречистване ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

perov (Валдемар)

Благодаря за вниманието, приятели! Поздрави от мен!

2015-10-28T14:25:04+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0