Излез...

Поезия

634 0 1

Разговаряш сама със себе си

вглъбена във душата си

и като насън унесена,

безтегловна, търсиш същността си ...

А прелита тихо времето,

което определено бе за двама

в единствен миг от безвремието,

миг, който се не повтаря ...

Излез, излез от самотата си,

улови мига с очите си,

пърхат край теб с крилата си

души, чакащи пречистване ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

perov (Валдемар)

Благодаря за вниманието, приятели! Поздрави от мен!

2015-10-28T14:25:04+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0