Разговаряш сама със себе си
вглъбена във душата си
и като насън унесена,
безтегловна, търсиш същността си ...
А прелита тихо времето,
което определено бе за двама
в единствен миг от безвремието,
миг, който се не повтаря ...
Излез, излез от самотата си,
улови мига с очите си,
пърхат край теб с крилата си
души, чакащи пречистване ...