Думите вече са излишни,

те отдавна нямат власт над мен…

Аз видях с очи те си,

усетих със сърцето си,

как предаде ме в нощта…

Сега боли ме,

горчи ми твоят допир,

горят ми устните дори,

щом впиеш твоите в моите

и силно горчи и много боли…

Затворя ли за миг очи,

в съзнанието ми нахлуват,

вашите тела отдадени на страстта,

как я любиш и целуваш ти,

сърце не може да прости…

Ти разби мечтите ми красиви,

ти предаде любовта

и думите излишни,

не ще ми върнат радостта…

Молиш ме за прошка и кълнеш се,

че никога повече не ще ме нараниш…

Но защо преди не помисли,

знаеше че ще ме заболи,

че думите ти после ще са излишни

и няма как да ти простя…