Думите вече са излишни,
те отдавна нямат власт над мен…
Аз видях с очи те си,
усетих със сърцето си,
как предаде ме в нощта…
Сега боли ме,
горчи ми твоят допир,
горят ми устните дори,
щом впиеш твоите в моите
и силно горчи и много боли…
Затворя ли за миг очи,
в съзнанието ми нахлуват,
вашите тела отдадени на страстта,
как я любиш и целуваш ти,
сърце не може да прости…
Ти разби мечтите ми красиви,
ти предаде любовта
и думите излишни,
не ще ми върнат радостта…
Молиш ме за прошка и кълнеш се,
че никога повече не ще ме нараниш…
Но защо преди не помисли,
знаеше че ще ме заболи,
че думите ти после ще са излишни
и няма как да ти простя…
© Жулиета Стоянова Всички права запазени