6 ago 2008, 10:15

Излизат на "мегдана" Самодиви...

  Poesía
1.2K 0 29

* * *


Дъски сковани в портата изгнила,

порутен камънак сред сухи тръни,

пътеката в тревата се е свила

с засъхналите стъпки от... налъми.

А слънце грее - сливата на двора

презряла е и рони плодове...

Невиждала отдавна живи хора,

плодовете кой да прибере?...

Вятърът просвирва през дуварите,

греди напукани скриптят...

Не тича никой край чинарите

или влюбени под тях да полежат...

Слънцето припича - топли!

Мараня! Ни звук, ни глас...

Поточето разнася тихи вопли,

едва ли спомня си за... нас.

Отдавна мъртво - старо село...

Градено е от "наш'те прАдедИ".

И само бръчки в морното ми чЕло,

издават, че душата ми кърви...

 

Ляга мракът...

И... Тихо е!...

Излизат на "мегдана",

Самодиви...


* * *

 

 Клип: http://www.vbox7.com/play:fd4903de

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...