6 ago 2008, 10:15

Излизат на "мегдана" Самодиви... 

  Poesía
1080 0 29

* * *


Дъски сковани в портата изгнила,

порутен камънак сред сухи тръни,

пътеката в тревата се е свила

с засъхналите стъпки от... налъми.

А слънце грее - сливата на двора

презряла е и рони плодове...

Невиждала отдавна живи хора,

плодовете кой да прибере?...

Вятърът просвирва през дуварите,

греди напукани скриптят...

Не тича никой край чинарите

или влюбени под тях да полежат...

Слънцето припича - топли!

Мараня! Ни звук, ни глас...

Поточето разнася тихи вопли,

едва ли спомня си за... нас.

Отдавна мъртво - старо село...

Градено е от "наш'те прАдедИ".

И само бръчки в морното ми чЕло,

издават, че душата ми кърви...

 

Ляга мракът...

И... Тихо е!...

Излизат на "мегдана",

Самодиви...


* * *

 

 Клип: http://www.vbox7.com/play:fd4903de

 


© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??