Излъгах -
себе си излъгах.
Загубих се в мъгла,
с роса препих,
до бяло се измъчих.
Пътя знаех,
но избрах си
другата врата.
Вината лошо ме удари,
двойно ù отвърнах.
Не спирам никога,
когато друг ме моли.
Не ми шепни, любов.
Друг път ела.
Може би
сърце ще ти отворя.
Сега съм цяла чужда.
Излъгах себе си.
Това дали прощава се?
В себе си се давя.
Излъгах се
сама.
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados