2.11.2013 г., 18:23

Излъгах

588 0 2

Излъгах -

себе си излъгах.

Загубих се в мъгла,

с роса препих,

до бяло се измъчих.

Пътя знаех,

но избрах си

другата врата.

Вината лошо ме удари,

двойно ù отвърнах.

Не спирам никога,

когато друг ме моли.

Не ми шепни, любов.

Друг път ела.

Може би

сърце ще ти отворя.

Сега съм цяла чужда.

Излъгах себе си.

Това дали прощава се?

В себе си се давя.

Излъгах се

сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...