5 jun 2009, 17:53

Излъган 

  Poesía » De amor
760 0 3

Да лъжеш любовта,

да крадеш от същността,

да вярваш в своята лъжа,

да бягаш от себе си и от света…

… от всички ти бе най-добър в това!

 

Отдавна криеш се от моите очи,

силно нещо в тебе вярва – така по-малко ще боли.

По други пътища минаваш днес,

може би от страх, че ще усетиш някой стар копнеж.

Продължаваш напред, без мен,

не можеш да признаеш, но от любов си ранен.

Слушаш с наслада всяка наша песен

и мечтаеш за преди, когато животът ти бе по-лесен.

А къде изгуби се онзи твой, измислен Рай?

Последно го видях в мечтата ти за Край…

 

Сега любовта точно тебе излъга

и собствената  ти същност те остави в заблуда,

лъжата с теб се подигра,

а светът каза своята присъда:

 

Ще бъдеш с други, година или две, десет дори,

но споменът за мене вечно в тебе ще гори!

© Христина Леонска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно е много ми хареса
  • Ще бъдеш с други, година или две, десет дори,

    но споменът за мене вечно в тебе ще гори!
    Жестока си! Героинята е жена с опасен чар, силна и много прозорлива.
  • Супер е много истинско,чувствено и съкровено!Така става в живота нали?Излъган и заблуден е лирическия герой в себе си.
Propuestas
: ??:??