Излъган
Да лъжеш любовта,
да крадеш от същността,
да вярваш в своята лъжа,
да бягаш от себе си и от света…
… от всички ти бе най-добър в това!
Отдавна криеш се от моите очи,
силно нещо в тебе вярва – така по-малко ще боли.
По други пътища минаваш днес,
може би от страх, че ще усетиш някой стар копнеж.
Продължаваш напред, без мен,
не можеш да признаеш, но от любов си ранен.
Слушаш с наслада всяка наша песен
и мечтаеш за преди, когато животът ти бе по-лесен.
А къде изгуби се онзи твой, измислен Рай?
Последно го видях в мечтата ти за Край…
Сега любовта точно тебе излъга
и собствената ти същност те остави в заблуда,
лъжата с теб се подигра,
а светът каза своята присъда:
Ще бъдеш с други, година или две, десет дори,
но споменът за мене вечно в тебе ще гори!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Леонска Все права защищены
