20 nov 2005, 23:38

Излъгана любов

  Poesía
1.5K 0 0
             Когато те срещнах
             исках да ти кажа,
             че тръпна за любов.
             В очите ми пламъче светеше,
             в сърцето ми огън изгаряше,
             ръцете ми в нежност преливаха - 
             исках те цял за себе си.
             Целувките ти още ме изгарят,
             думите ти като въглен ме горят,
             във дявол се беше превърнал -
             любовта ми заприлича на ад.
             Когато си тръгна - мълчах,
             а исках да извикам:
             "върни се, аз те обичам".
             Изсмя се злорадо след мене,
             любовта ми потъпка завинаги -
             във гърчове страшни умря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...