20 nov 2005, 23:38

Излъгана любов

  Poesía
1.5K 0 0
             Когато те срещнах
             исках да ти кажа,
             че тръпна за любов.
             В очите ми пламъче светеше,
             в сърцето ми огън изгаряше,
             ръцете ми в нежност преливаха - 
             исках те цял за себе си.
             Целувките ти още ме изгарят,
             думите ти като въглен ме горят,
             във дявол се беше превърнал -
             любовта ми заприлича на ад.
             Когато си тръгна - мълчах,
             а исках да извикам:
             "върни се, аз те обичам".
             Изсмя се злорадо след мене,
             любовта ми потъпка завинаги -
             във гърчове страшни умря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...