20 нояб. 2005 г., 23:38

Излъгана любов

1.5K 0 0
             Когато те срещнах
             исках да ти кажа,
             че тръпна за любов.
             В очите ми пламъче светеше,
             в сърцето ми огън изгаряше,
             ръцете ми в нежност преливаха - 
             исках те цял за себе си.
             Целувките ти още ме изгарят,
             думите ти като въглен ме горят,
             във дявол се беше превърнал -
             любовта ми заприлича на ад.
             Когато си тръгна - мълчах,
             а исках да извикам:
             "върни се, аз те обичам".
             Изсмя се злорадо след мене,
             любовта ми потъпка завинаги -
             във гърчове страшни умря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...