Nov 20, 2005, 11:38 PM

Излъгана любов

  Poetry
1.5K 0 0
             Когато те срещнах
             исках да ти кажа,
             че тръпна за любов.
             В очите ми пламъче светеше,
             в сърцето ми огън изгаряше,
             ръцете ми в нежност преливаха - 
             исках те цял за себе си.
             Целувките ти още ме изгарят,
             думите ти като въглен ме горят,
             във дявол се беше превърнал -
             любовта ми заприлича на ад.
             Когато си тръгна - мълчах,
             а исках да извикам:
             "върни се, аз те обичам".
             Изсмя се злорадо след мене,
             любовта ми потъпка завинаги -
             във гърчове страшни умря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...