Nov 20, 2005, 11:38 PM

Излъгана любов

  Poetry
1.5K 0 0
             Когато те срещнах
             исках да ти кажа,
             че тръпна за любов.
             В очите ми пламъче светеше,
             в сърцето ми огън изгаряше,
             ръцете ми в нежност преливаха - 
             исках те цял за себе си.
             Целувките ти още ме изгарят,
             думите ти като въглен ме горят,
             във дявол се беше превърнал -
             любовта ми заприлича на ад.
             Когато си тръгна - мълчах,
             а исках да извикам:
             "върни се, аз те обичам".
             Изсмя се злорадо след мене,
             любовта ми потъпка завинаги -
             във гърчове страшни умря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...